Информация за яз. Огоста

Язовир Огоста е разположен в Северозападна България и е четвъртият по площ и вторият по обем изкуствен водоем в страната. Той събира водите на реките Огоста, Бързия и Златица и се намира на 600 метра югозападно от краищата на Монтана, на 60 метра над нивото на града. Водосборният басейн обхваща площ от 948 км², а самият язовир заема 23,6 км². Средногодишният обем на водата е 384 млн. м³, а общият капацитет достига 506 млн. м³. Строителството на язовира продължава 20 години и завършва през 1986 година. Тържественото откритие се състои на 23 септември 1987 г. Под водите на язовира остават две села, чиито жители са преместени в Монтана и Берковица – село Живовци, родно място на писателя и художника Иван Давидков, както и на поета, писателя и журналиста Анастас Стоянов, и Калиманица, родното село на писателя Йордан Радичков. Хидротехническото съоръжение е създадено с цел напояване на обширни селскостопански площи, които се простират от Монтана до района на Златията край Лом. Въпреки това, до 1989 година е изградена едва половината от необходимата тръбна инфраструктура, а проектът никога не е завършен. В момента водата от язовира почти не се използва за напояване, а основно за производство на електрическа енергия в двете водноелектрически централи – „Кошарник“ и „Огоста“, разположени на язовирната стена. Язовирът е предназначен за аквакултури и любителски риболов, като в него се срещат разнообразни видове риба, включително шаран, каракуда, червеноперка, платика, костур, скобар, мряна, сом, щука, уклей и бяла риба. От самото си пускане в експлоатация, язовирът предизвиква опасения относно безопасността си за близкия областен център и околните села. Местният клон на движение „Екогласност“ е подал множество жалби до съда, свързани със стабилността на язовирната стена. Борислав Великов, в качеството си на председател на Народното събрание, изразява мнение за провеждане на изследване на стената. От 2003 година охраната на язовирната стена се осъществява от жандармерията. Язовир Огоста е особено привлекателен за посещение през летните месеци, особено по време на маловодие. Когато водите на язовира се оттеглят, ясно се открива кръстът на църквата от едно от потопените села, а понякога дори и самата църква става видима. Друг интересен аспект на язовир Огоста са пътищата в южния му край, които някога са водели към потопените села. Сега те мистериозно изчезват под водата, предизвиквайки размисли за съдбата на всички селяни, които някога са обитавали тези места. Водното огледало на язовира е с дължина над 6 километра и ширина над 2,5 километра, което го прави отлична възможност за разходка с лодка.