Информация за Платика
Платика е риба от семейството на шарановите. Платиката има сравнително голямо, сплеснато тяло и малка глава. Тя е с най-сплесканото тяло сред всички придънни риби. В гръбната част, непосредствено зад главата, се намира характерна и сравнително висока гърбица. Аналният плавник е дълъг и изтънен, а около него няма люспи. Окраската на платиката варира значително в зависимост от средата, но най-често е сребристосива. При по-възрастните риби тялото може да придобие бронзов оттенък, особено в чисти води. Плавниците са сивкави до черни, но никога не са ярко оцветени. Устата ѝ е характерна и се намира в долната част на главата. Тя е характерна стадна риба, която обитава придънния слой на водата и рядко го напуска. Може да бъде намерена в река Дунав и в долното течение на вливащите се в него реки, но е също така изкуствено разселена в множество вътрешни водоеми. Платиката предпочита топли води и се развива отлично в тях. В реките обикновено се задържа около шаварите, които граничат с дълбоки заливи и ями с променливо течение. Тя предпочита глинести и леко тинести дъна, а по-рядко се среща в райони с пясъчно дъно. Храната ѝ се състои от дънни организми, които извлича, като засмуква тиня и я предъвква. Освен това обича червеи, личинки, пиявички и някои видове мекотели. Платиката расте бавно до втората си година, след което ускорява растежа и натрупването на тегло. Тя може да достигне възраст от 15 до 20 години. Платиката хвърля хайвера си през пролетта, обикновено между април и май, при температура на водата от 17 до 20 градуса. По време на размножителния период мъжките заемат територии, където женските отлагат хайвера си. Женските полагат яйцата си върху водни растения и водорасли, като броят на яйцата варира между 100 000 и 300 000. Малките се излюпват след около 12 дни и остават прикрепени към растенията с помощта на адхезивна субстанция, докато не изчерпят запасите в жълтъчното мехурче. Половата зрялост се достига едва на третата или четвъртата година.