Информация за Михалца
Михалца е вид риба, произхождаща от студените арктически води, и предпочита хладни, кислородно богати среди. Затова най-често я срещаме в дълбоките ями и в тъмната крайбрежна растителност. Тя предпочита дъно, което е твърдо, с разпръснати тинести отлагания. Михалцата обича бавните и широки равнинни реки, както и големите водоеми, но не се среща в горното течение на реките или в прекалено скалисти участъци. През цялата година тя остава близо до дъното и никога не излиза на повърхността, водейки нощен начин на живот. През деня почти не се движи, докато през нощта е доста активна и дори приближава плитчините. Активността ѝ значително нараства след залез слънце, като пиковият момент настъпва през нощта. Михалцата притежава удължено тяло, което е цилиндрично в предната част и сплеснато в задната. Главата ѝ е малка, с изпъкнали очи. Устата е със закръглени челюсти, на които има един ред малки зъби. В централната част на долната устна се намира добре развит мустак. Гърбният плавник е двоен: предният е къс, а задният е дълъг и почти достига до опашката. Аналният плавник също е дълъг и обгръща задната долна част на тялото. Опашката е закръглена. Люспите са едва забележими, тъй като кожата е покрита с голямо количество слуз. Гърбът, перките и страните на михалцата са в черно-зелен цвят, а по тялото има разпръснати тъмни петна с неопределена форма. Долната част на главата, коремът и коремните плавници са бели. Младите екземпляри са черни. Полова зрялост михалцата достига на възраст между 3 и 4 години. Мръстенето се извършва в периода от декември до февруари, при температура около 0 градуса. Рибите хвърлят хайвера си в плитки участъци с интензивно течение и пясъчно дъно, като това става в групи. Женската е придружена от няколко мъжки. Хайверът е плаващ и течението го разнася на значителна площ. Развитието му продължава до пролетното пълноводие, а малките се излюпват през април и май. Въпреки че голяма част от хайвера загива, михалцата е плодовита риба, като женските хвърлят над 140 хиляди яйца.