Информация за Карагьоз
Карагьоз известен също като дунавска скумрия, е вид проходна риба от семейство Селдови. Той се храни в солени води, а за размножаване навлиза в сладководните реки. Дължината на тялото му достига 36 – 38 см, а теглото варира между 600 и 700 г. Тялото е странично сплеснато, удължено и с нисък профил. Ясно се забелязва коремен кил, образуван от шиповидни люспи. Устата е сравнително голяма, като задният й край преминава зад окото. Челюстите са с еднаква дължина и имат зъби, а горната челюст е изрязана в средата. По надлъжната линия на тялото се намират 51 – 57 люспи. В основата на опашната перка има две удължени люспи, а над основата на коремните перки се наблюдава триъгълна заострена люспа. Главата е къса, а очите са с развити мастни клепачи. Зад хрилното капаче често се вижда тъмно петно, което понякога е слабо забележимо. Хрилните тичинки са между 47 и 69, тънки и обикновено по-къси или равни на хрилните пластинки. Гръдните перки са къси, представляващи 15% от дължината на тялото. Образува две биологични форми: едра и дребна. Едрата форма, която достига размери над 20 см, расте по-бързо, предпочита по-хладни води и навлиза в реките по-рано. Продължителността на живота на карагьоза е между 7 и 8 години.Възрастните индивиди са хищници и се хранят основно с стадни риби като хамсия, трицона (цаца), атерина и други видове, а в по-малка степен с висши ракообразни. По време на размножителния период в реките карагьозът не се храни. Размножителният период продължава от средата на април до края на юли, като пикът настъпва през втората половина на май. Обикновено хвърля хайвера си на разстояние от 500 до 600 км от устието на реките, на порции. Хайверът е плаващ и се носи по течението на реката. Новоизлюпените рибки се хранят с ротатории, ракообразни и водорасли в реките.