Loading...

Черноморски сафрид

Trachurus mediterraneus

BACK
ProductS
Наименование на риба : Черноморски сафрид
Латинско име : Trachurus mediterraneus
Добавен на : 2024-11-22

Информация за Черноморски сафрид

Черноморски сафрид е вид риба, принадлежаща към семейство Сафридови. Достига максимална дължина от 55 см, като обикновено варира между 10 и 20 см. Максималното му тегло е 1,3 кг. Тялото е удължено и слабо сплеснато отстрани. Главата е голяма, а долната челюст е по-дълга от горната. Мастният клепач е добре развит. Люспите по извивката на страничната линия са с костни щитчета. На горния край на хрилното капаче има черно петно. Горната част на тялото и главата са почти черни, с нюанси на сиво или синкаво-зелено, докато долните две трети от тялото и главата обикновено са по-светли. Обикновено живее между 10 и 12 години. Видът е разпространен по източното крайбрежие на Атлантическия океан, от Бискайския залив до Мавритания, както и в Средиземно и Черно море. Възрастните индивиди обикновено се наблюдават близо до дъното, но понякога могат да бъдат намерени и в повърхностните води. Типичният диапазон на дълбочина за сафрида е между 5 и 250 метра, въпреки че той може да се срещне и на дълбочина до 500 метра. Сафридът се храни с различни видове риби, като хамсия, цаца, сардини и аншоа, както и с малки ракообразни. Младите индивиди се хранят основно със зоопланктон. Размножаването на сафрида е яйценосно и преминава през три основни етапа: предрепродуктивен, репродуктивен и пострепродуктивен. Предрепродуктивният период продължава от януари до април, а пострепродуктивният – от септември до декември. През тези фази половите жлези са значително по-малки в сравнение с репродуктивния етап. Чифтосването се извършва през лятото, от май до август. Ембрионалното развитие на яйцата трае между 24 и 26 часа. Яйцата са пелагични и имат дължина от 0,71 до 0,92 мм. Половата зрялост се достига на 2-годишна възраст и при дължина около 16 см, както за мъжките, така и за женските индивиди. Видът е бил сериозно застрашен от свръхулов през 80-те години на миналия век, но след това уловът е регулиран и популациите на сафрида започват да се стабилизират.