Loading...

Черноморски калкан

Scophthalmus maeoticus

BACK
ProductS
Наименование на риба : Черноморски калкан
Латинско име : Scophthalmus maeoticus
Добавен на : 2024-11-22

Информация за Черноморски калкан

Черноморски калкан е дънна риба, която рядко плува. Той обитава дълбочини между 40 и 80 метра. Съществуват около 30 вида калкани, от които три могат да бъдат намерени в България. Обикновено дължината му варира от 40 до 54 см, като може да достигне и около 1 метър, а теглото около 4 кг. Някои видове могат да тежат до 15 кг, а има и съобщения за екземпляри с тегло до 25 кг. Продължителността на живота на калкана варира според различни източници – от около 15 до 25 години. Разпространени са в Черно и Средиземно море, както и в северната част на Атлантическия океан. В България по-голямо количество се наблюдава на север от нос Калиакра. Те предпочитат крайбрежните води. Тялото на калкана има характерна форма – несиметрично, плоско и ромбовидно. Младите риби са симетрични, но с растежа си придобиват особеностите на възрастните. Долната страна на тялото е винаги белезникава, докато горната е тъмнокафява, покрита с множество бели, кафяви и черни петна, и е защитена с остри костни плочки, наподобяващи копчета. Очите му са разположени на горната страна на тялото. Калканът притежава гръбна и анална перка. Тези риби са известни със своята мимикрия. Те могат бързо да променят цвета и шарката на тялото си, за да се слеят с околната среда (пясъчна, камениста и др.), в която се намират. Тази камуфлажна окраска не само че им помага да се защитят от хищниците, но също така е полезна, когато търсят храна. Калканът е хищен вид риба, който прекарва по-голямата част от времето си заровен в пясъка, в очакване на своята плячка. Когато наблизо се появи риба, той „скача“ и я поглъща с лакомство. Основната му диета включва дънни риби и ракообразни, както и парчета от зарган и сафрид. По-малките калкани се хранят с дребни ракообразни и скариди. В Черно море калканът хвърля хайвера си между април и август, докато в Средиземно море това се случва между февруари и април, а в Атлантическия океан – от май до юли. Хайверът се хвърля последователно на всеки 2-4 дни. Яйцата са пелагични и имат капка мазнина, с размери от 0,9 до 1,2 мм, а дължината на ларвите при излюпване е между 2,7 и 3,1 мм.