Информация за Бял амур
Бял амур е риба, която е била пренесена в България от Русия. Неговата родина са реките Амур и Усури в Далечния изток. Поради изключителните си стопански качества, особено бързия темп на растеж, рибата е била изкуствено разселена в Европа и Америка. В България първите екземпляри от този вид са внесени през 1964 година. Дължината му достига над 120 см, а теглото – 32 кг. Месото е бяло и вкусно, а тялото е удължено и заоблено, покрито с едри люспи, наподобяващи тези на шарана. На пръв поглед белият амур много прилича на речния кефал, с торпедовидно тяло и мощна, широка глава, както и с подредени едри люспи и закръглени плавници, особено горния и аналния. При клена чифтните плавници са червено-оранжеви, докато при белия амур са опушено сиви. Освен това опашната перка на белия амур е по-дълбоко изрязана, с по-изразена стреловидна форма и не притежава тъмен кант в края, какъвто се наблюдава при клена. Съразмерно на тялото, устата на амура е по-малка в сравнение с тази на речния кефал, а хрилните капаци са ясно набраздени радиално. Той хвърля хайвера си в руслата на пълноводни бързотечащи реки. В България, освен в река Дунав, не е регистрирано естествено размножаване на този вид. В началните етапи личинките се хранят с дребен зоопланктон, след което постепенно преминават към по-едри организми, като безгръбначни, ларви на хирономиди и ракообразни. С нарастването си, белият амур започва да се храни с мека водна растителност, а възрастните основно консумират висши водни и сухоземни растения, проявявайки изразителна избирателност към различните видове. Темпът на нарастване варира в зависимост от климатичните зони, като полова зрелост достига на възраст между 4 и 10 години.