Информация за Бибан
Бибан е риба от семейството на костурите, която може да се срещне и в България. Въпреки че е рядка, тя понякога е обект на спортен риболов. Местните я наричат "лигав костур" заради слузта, покриваща тялото ѝ. Рибата притежава отлични вкусови качества, наподобяващи комбинация между костур и попче, но е изключително трудна за почистване заради бодливата си гръбначна перка и остри костички по хрилете, които наподобяват бръснарско ножче. Навиците и местообитанията на бибана са сходни с тези на костура. В България се срещат три вида: обикновен, високотел и ивичест бибан, като най-разпространен е обикновеният бибан. Той достига дължина от 15 до 20 см и тегло между 70 и 100 гр. Тялото му е късо, сравнително високо и странично сплеснато, покрито със средно големи ктеноидни люспи, които имат зъбоподобни израстъци. Устата е малка, разположена в края на главата, и е снабдена с дребни четинковидни зъби. Гръбните перки на обикновения бибан са срастнали в една, но ясно се различават бодливата част (с 13-15 бодливи лъча) от меката (с 11-14 разклонени лъча). Тялото му е покрито с множество малки тъмни петна. Разпространен е в Средна и Източна Европа, както и в Сибир до река Колима. В България се среща в река Дунав и в приустиевите зони на нейните притоци. Изкуствено е разселвано в някои язовири. Обикновеният бибан е малка сладководна риба, която живее на дълбочина и образува стада. Предпочита бавнотечащи и стоящи водоеми с високо съдържание на кислород. Продължителността на живота му е около 6-7 години, а полова зрялост достига на 1-2 години. През април и май хвърля хайвер на няколко порции, всяка от които съдържа около 100 хил. хайверни зърна. Хранителният му режим включва ларви на насекоми, хайвер и рибни личинки. Растежът му е сравнително бавен, а видът е считан за плевелен.