Информация за Американска пъстърва
Американска пъстърва не се отличава значително по външен вид от балканската. Гърбът ѝ е по-светъл, а по дължината на страничната линия се забелязва неясно оформена червеникава ивица, която отразява различни цветове на дъгата. Заради това тя е известна като дъгова пъстърва. Дължината ѝ може да достигне до 50 см, а теглото до 6 кг. Родината ѝ е Северна Америка, откъдето е разпространена на много места с цел рибовъдство, като пренасянето е осъществено чрез оплоден хайвер. Дъговата пъстърва притежава редица предимства пред местната пъстърва: тя понася по-високи температури на водата (до 30°C), расте значително по-бързо (докато балканската пъстърва достига 170 г за две години, американската вече е между 300 и 400 г на същата възраст), не е капризна относно храната, а инкубационният ѝ период е значително по-кратък (1,5-2 месеца) и др. В последно време много високопланински езера и реки в различни страни се обогатяват с нея. Размножителният период при нашите условия настъпва през пролетта, от средата на април до май, когато температурата на водата е между 8 и 10 градуса. Изкуственото размножаване е сравнително лесно. На много места в страната са изградени изкуствени люпилни, където се поставя оплоденият хайвер. Взимането на хайвера от женската и млякото от мъжкия се извършва чрез масажиране на коремите на двата индивида. В рибовъдните стопанства дъговата пъстърва се храни с какавиди на копринената пеперуда, които се освобождават от пашкула след източване на свилата, както и с дребно накълцано месо и други храни. В естествени условия храната не се различава от тази на речната пъстърва. Вкусовите качества на месото й са по-ниски в сравнение с тези на балканската пъстърва, но въпреки това тя също се счита за деликатес.